За книгата: година / ...никой не можеше да знае в един септемврийски ден на 1918 г., че написаното от един млад човек в зората на съветската власт ще преживейте го, избягайте от плен, когато съветската власт вече е потънала зад хоризонта. И след много десетилетия ние, сякаш гледайки през рамото на осъден на смърт затворник, ще можем да прочетем неговите прощални, неочаквани думи: „Човешкото сърце не се нуждае от щастие, то има нужда от сияние. Ако близките ми знаеха какво сияние изпълва душата ми сега, щяха да са блажени и да не ронят сълзи…»